23 sept 2009, 13:21

Война

  Poesía
695 0 0

Знамето с черепи развей,
приказна песен запей
и кръв да се лей,
нека воинът да тлей!

Живите да пометем
братята ни да почетем,
и знайте вий,
никога няма да умрем!

Братко мой, врагът
надава последен вой,
но и в пъкъла прокажен
ти пак ще си снажен!

Сърцето ще му откъсна,
главата му ще пръсна,
потънал в грехове,
пълководецът им ще умре!

Ще надигна олелия,
чак до Тор, чак до Хигия!
Няма да ми е жал
за тоя мъж - стар чувал!

Ножа, блестящ и бял,
оцапах го с кръв и кал!
И хайде сега в гроба,
почивай в тревога!

Прободен от меч прокажен,
от предадел мазен с поглед влажен.       
Тела, храм, светлина,
Валхала ме приветства с топлина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антонио Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...