4 дек. 2006 г., 19:47  

Война

755 0 4

Дъжд дъжд капе

и плаче нощта.


Сълзи –  сълзи чисти

измиха праха,

на улици сиви,

на улици чужди –

мечтая за самодиви

и за време,

без нужди.

 

Нагон пак ме гони

и пъди съня.


Нерви опънати,

чакат деня.


Желание –

нощна птица на лов

за плячка.


Страдание –

зов,

играчка за хищника.


Риболов –

предсказание

за начинание,

успешно и вещо.


Проведено мероприятие –

без знание,

без съзнание.


Сън –

навън

война...


На чувствата

с реалността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...