22 мар. 2016 г., 07:52

Война е!

729 0 14

Ефирът се взриви

            словата са куршуми

улучват в сърцето

             силно да боли.

Картечен откос

              само тежки думи

раната отворена

              изгаря и кърви.

Война е!

При нея няма граници

              целта не са телата

прицелват се в Душите

               и после хора смачкани

зомбирани нещастници

               лутат се без вяра

загубили мечтите.

 

Март, 2016 г

Варна, Гавраил

               

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много точно казано! Страхотен стих!
  • Дано поне спрем войната в ежедневието си! Хубав стих!
  • Де да бе така.... прицелват се в телата. В телата!!!
    Пълно е с бездушни хора на тази земя, но без тялото... хич ни няма
  • Благодаря ви приятели че бяхте съпричастни.Извинете ме че не можах да отговоря на всички поотделно.Наистина е тъжно,но войната руши всичко,най-вече душите.И там са най-големите последствия.Творчески дни за всички!
  • Да, войната унищожава тогава, когато унищожи душите! Поздравявам те за силното и истинско стихотворение!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....