Ефирът се взриви
словата са куршуми
улучват в сърцето
силно да боли.
Картечен откос
само тежки думи
раната отворена
изгаря и кърви.
Война е!
При нея няма граници
целта не са телата
прицелват се в Душите
и после хора смачкани
зомбирани нещастници
лутат се без вяра
загубили мечтите.
Март, 2016 г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
