3 окт. 2012 г., 15:01

Война за мир

870 0 17

Така е от най-древни времена -

похвали има ли,  ще има свади...

върти се все във страстите света -

един  е с тебе, друг пък нож ти вади...

 

Решил е някой, че е философ

и е разбрал уроците житейски,

но се оказва – все не е готов

да спазва заповедите Библейски...

 

Оглеждаме се в капчица любов

като в едно мечтано  огледало...

в  хвърчилото на всеки порив нов

сме ветрове от дух, душа и тяло...

 

Боли ни, ала удряме без жал,

за да търпиме собствените рани,

със хлевоустия си арсенал  

в душите веем гордото си знаме...

 

Воюваме за чест и за медал,

ала войната не е само смелост

и важно е едно: да си разбрал –

не я започвай – и си я спечелил...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....