19 июл. 2025 г., 08:20

Войник на късмета

208 0 0


На маса стара със покривка мръсна

и много карти с пепелник,
лежеше хвърлен във окоп от вяра -

един самотен, шестолик войник.


Той бореше се за късмета

на нечия трепереща ръка,

и често падаше далече -

търкаляше се от вина.

 

Веднъж мазолеста десница
с безимен пръст, овит във бинт,
го стисна жадно със надежда

и хвърли го в безкраен лабиринт.

 

Печели, губи и залага,
целува, псува и кълня,

а малкият войник напразно

Въртеше се в порочната игра.

 

Във миг обаче нещо се обърна -

съдба ли беше или пък късмет,

войникът на земята падна
и този път показа пет.


Часовникът тъчеше в тишината
и цялата тълпа замря,
а после с викове в мъглата,

разливаха от скъпите вина.


И беше горд от себе си играчът –

печалба имаше сега;
ще може пръстенът да върне
на своята измъчена жена.

Ще купи мир за малко на съня си,

а може би приятелства дори...

Но кой ще върне свободата,

деляща го от жажда за пари?

 

И тръгна той по тъмната улица,

но никога не се прибра...

Късметът му ранена птица -

отлитна в звездната гора.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Lyudmila Stoyanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...