Войник на късмета

На маса стара със покривка мръсна

и много карти с пепелник,
лежеше хвърлен във окоп от вяра -

един самотен, шестолик войник.

Той бореше се за късмета

на нечия трепереща ръка,

и често падаше далече -

търкаляше се от вина.

Веднъж мазолеста десница
с безимен пръст, овит във бинт,
го стисна жадно със надежда

и хвърли го в безкраен лабиринт.

Печели, губи и залага,
целува, псува и кълня,

а малкият войник напразно

Въртеше се в порочната игра.

Във миг обаче нещо се обърна -

съдба ли беше или пък късмет,

войникът на земята падна
и този път показа пет.

Часовникът тъчеше в тишината
и цялата тълпа замря,
а после с викове в мъглата,

разливаха от скъпите вина.

И беше горд от себе си играчът –

печалба имаше сега;
ще може пръстенът да върне
на своята измъчена жена.

Ще купи мир за малко на съня си,

а може би приятелства дори...

Но кой ще върне свободата,

деляща го от жажда за пари?

И тръгна той по тъмната улица,

но никога не се прибра...

Късметът му ранена птица -

отлитна в звездната гора.