26 нояб. 2007 г., 17:31

Войник на съдбата 

  Поэзия » Философская
1259 0 13
Често водех живота на скитник
и губех посоките към подстъпите
на изкачените върхове.
Пребродих хиляди места.
И все същата тайнственост...
и страхопочитание...
Пред неразпознатата Вселена.
А моята малка вселена се гърчеше.
Между мътните реки на горчилката
и неравното поле на негодуванието.
Но бях войник на съдбата.
Не мисионер,нито избранник, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Все права защищены

Предложения
: ??:??