Войник на съдбата
Често водех живота на скитник
и губех посоките към подстъпите
на изкачените върхове.
Пребродих хиляди места.
И все същата тайнственост...
и страхопочитание...
Пред неразпознатата Вселена.
А моята малка вселена се гърчеше.
Между мътните реки на горчилката
и неравното поле на негодуванието.
Но бях войник на съдбата.
Не мисионер,нито избранник,
а войник! На моята лична съдба.
Търсех хармонията, търсех кръстопътя,
устрема си към тайните
и ритъма на Вселената,
а в непроницаемата стена
на неизмеримото,
самолюбието се задушаваше.
Отровни ветрове пазеха подстъпите.
Но аз бях войник!
Бях излязъл от моя дом. Навън, към света.
Въртележката ме беше подхванала.
Крилата на остарялата вятърна мелница
ме повдигаха и подхвърляха.
Бях смазан и пребит.
Но бях войник на съдбата!
И внезапно осъзнах...
Бях следвал вътрешния си глас,
а въртележката бе обърнала посоките.
Отвън навътре. Към моя дом.
Изумен, застанах пред портите
на вътрешното си Аз,
пред огромните тъмни пространства,
брулени от ветровете на страха.
Но бях войник на съдбата!
Трябваше да следвам пътя.
И отново стена. Непроницаема.
Преминах... Без очи.
Това беше цената.
И светло стана, много светло.
Светлината осветяваше
потайните кътчета на душата.
Разбрах. Трябваше да следвам
посоките към себе си.
Дали щях да се намеря? Не знаех...
Но аз бях войник на съдбата!
И продължавах живота си на скитник.
Без очи...
© Димитър Станчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Без думи!!!
-
Разбрах. Трябваше да следвам
посоките към себе си.
...
Как да коментирам, когато ми е трудно?
За това само ще те аплодирам!!! -
Истински войник на съдбата! Вярвам, че ще намериш себе си!
-
Пътят към себе си търсим цял живот, браво, Димитър! Късмет по-нататък!
-
Дълбока изповед за пътя, по който трябва да минем, за да намерим своето " АЗ " .
Аплодирам !!! -
Искам да ви благодаря за подкрепата.Тя означава много за мен.Но и да ме покритикувате малко,няма да ви се разсърдя.Далеч не съм съвършен.
-
"Изумен, застанах пред портите
на вътрешното си Аз,
пред огромните тъмни пространства,
брулени от ветровете на страха."
И без очи понякога се вижда
това което е посочило сърцето
Посоките са много- а за скитника
едничка е най-вярната пътека...
Поздравления за стиха !Развълнува ме!
-
Благословен е този, който пътя към себе си намери.
Понякога този път го вървиме докато сме живи и
оставяме сърцето да ни води.
Но ти си войник на съдбата и знаеш пътя...
С много обич за прекрасната творба. -
Ех, че вярно!!!Да си войник е вечност, а също
и да откриваме себе си!!!Дано сме напред в това!!!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! -
Невероятно!
"Войник на съдбата",тръгнал по пътя на самознанието!
Да изучиш собственото Аз,е най дългият и стръмен път!
Поздравявам те за смелостта! -
Нямам думи!Много е въздействащо!
-
Очи не трябват, когато сърцето те води!
Аплодисменти!!! -
Най-важен е пътят към себе си,войнико на съдбата...Невероятен стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
