Nov 26, 2007, 5:31 PM

Войник на съдбата 

  Poetry » Phylosophy
1260 0 13
Често водех живота на скитник
и губех посоките към подстъпите
на изкачените върхове.
Пребродих хиляди места.
И все същата тайнственост...
и страхопочитание...
Пред неразпознатата Вселена.
А моята малка вселена се гърчеше.
Между мътните реки на горчилката
и неравното поле на негодуванието.
Но бях войник на съдбата.
Не мисионер,нито избранник, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Random works
: ??:??