Войнът на Пътя застана
сам, на кръста катана,
мечът от бяла стомана,
в мрака е изкована.
Въздъхна, коляно подви,
цвете до сърцето скри,
бяла роза - чиста душа,
той закрачи във нощта.
Забравил всяка суета,
следва своята звезда,
макар и често в самота
е по Пътя на честта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Вихронрав Все права защищены