Войнът на Пътя застана
Войнът на Пътя застана,
сам, на кръста катана,
мечът от бяла стомана,
в мрака е изкована.
Въздъхна, коляно подви,
цвете до сърцето скри,
бяла роза - чиста душа,
той закрачи във нощта.
Забравил всяка суета,
следва своята звезда,
макар и често в самота
е по Пътя на честта.
сам, на кръста катана,
мечът от бяла стомана,
в мрака е изкована.
Въздъхна, коляно подви,
цвете до сърцето скри,
бяла роза - чиста душа,
той закрачи във нощта.
Забравил всяка суета,
следва своята звезда,
макар и често в самота
е по Пътя на честта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Вихронрав Всички права запазени
