Nov 14, 2008, 3:30 PM

Войнът на Пътя застана

  Poetry » Other
641 0 1
Войнът на Пътя застана,
сам, на кръста катана,
мечът от бяла стомана,
в мрака е изкована.

Въздъхна, коляно подви,
цвете до сърцето скри,
бяла роза - чиста душа,
той закрачи във нощта.

Забравил всяка суета,
следва своята звезда,
макар и често в самота
е по Пътя на честта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...