Войнът на Пътя застана
сам, на кръста катана,
мечът от бяла стомана,
в мрака е изкована.
Въздъхна, коляно подви,
цвете до сърцето скри,
бяла роза - чиста душа,
той закрачи във нощта.
Забравил всяка суета,
следва своята звезда,
макар и често в самота
е по Пътя на честта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados