Ето го и първият съдийски сигнал,
нападателят тръгва и се спъва бързо в себе си
и неговия съотборник току-що е разбрал,
че съвсем не им свършват проблемите.
Атака след атака, изпотяват се дори веждите.
Капитанът едвам отбива с глава удара
и кръв и пот се лее... дори не поглеждайте.
Дори не си правят илюзии,

че няма да имат контузии, не.
Сега тук, отборът се настройва за атака...

Бързо нахлуване, финтове скрити и хитри,
халфът се отличава винаги с точния пас.
Но нападателят цепи въздуха страховито
и волетата намират врабчета тогаз...

На полувремето агитката ги въздига,
губещият с много на нула отбор.
Малка почивка - само няколко мига
и после отново идва същият зор.
Нямат сили вече да се бранят силно,
май ще се предадат и с много голове.
Бившият непобедим тим кърви обилно
и едвам се мъкне като стадо волове.

Бързо нахлуване, финтове скрити и хитри,
халфът се отличава винаги с точния пас.
Но нападателят цепи въздуха страховито
и волетата намират врабчета тогаз...

И за почетен гол няма време,
знаем - като не вкарваш, ти вкарват,
но футболистите са диво племе
и продължават все тъй да нападат.

Последна смяна, колкото за групата фенки.
Човекът - едвам възстановен, но с опит
поема топката, сякаш те бяха сенки
и тръгва в атака последна за отбора.

Волетата днес не вървят за момчетата,
но последна умира всяка надежда.
Днес те могат само да спечелят анкетата:
"Кой е с най-изпотената вежда!"

И ето, той се засилва и стреля
и тя лети ли, лети ли... лети
и улучва (което рядко се случва)
и отново откачени положения за футбола в Бургас
... една малка птица пада мъртва
... волетата намират врабчета тогаз!