Волетата намират врабчета тогаз
нападателят тръгва и се спъва бързо в себе си
и неговия съотборник току-що е разбрал,
че съвсем не им свършват проблемите.
Атака след атака, изпотяват се дори веждите.
Капитанът едвам отбива с глава удара
и кръв и пот се лее... дори не поглеждайте.
Дори не си правят илюзии, че няма да имат контузии, не.
Сега тук, отборът се настройва за атака...
Бързо нахлуване, финтове скрити и хитри,
халфът се отличава винаги с точния пас.
Но нападателят цепи въздуха страховито
и волетата намират врабчета тогаз...
На полувремето агитката ги въздига,
губещият с много на нула отбор.
Малка почивка - само няколко мига
и после отново идва същият зор.
Нямат сили вече да се бранят силно,
май ще се предадат и с много голове.
Бившият непобедим тим кърви обилно
и едвам се мъкне като стадо волове.
Бързо нахлуване, финтове скрити и хитри,
халфът се отличава винаги с точния пас.
Но нападателят цепи въздуха страховито
и волетата намират врабчета тогаз...
И за почетен гол няма време,
знаем - като не вкарваш, ти вкарват,
но футболистите са диво племе
и продължават все тъй да нападат.
Последна смяна, колкото за групата фенки.
Човекът - едвам възстановен, но с опит
поема топката, сякаш те бяха сенки
и тръгва в атака последна за отбора.
Волетата днес не вървят за момчетата,
но последна умира всяка надежда.
Днес те могат само да спечелят анкетата:
"Кой е с най-изпотената вежда!"
И ето, той се засилва и стреля
и тя лети ли, лети ли... лети
и улучва (което рядко се случва)
и отново откачени положения за футбола в Бургас
... една малка птица пада мъртва
... волетата намират врабчета тогаз!
посветено на Петър Стойчев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени