28 окт. 2019 г., 07:52

Волята човешка

1.4K 3 6

През стени гранитни

преминава волята човешка

и постига всяка своя цел!

 

И горда от това изрече:

Аз съм силата велика

и търпение в отсрочката!

Ще премахна тиранина обстоятелство

и ще го поставя на мястото на роба.

Ще детронирам силата на слабостта,

намирайки леглото си в гроба!

Ще облея всяка човешка душа

с упоритост, решимост и щение.

А вас, нерешителност и страх,

ще изпратя във вечно забвение!

А рогатата дума инат,

облечена в лъжливо съдържание,

не е моя посестрима.

И не ме бъркайте с нея,

защото е слабост, сила невзряща.

 

Моят път осветен е от разума,

и действията аз повелявам!

Водата клокочи, когато подгрявам я,

а безволието изпепелявам!

Диадема съм на мисълта

и короната на усилията,

защото по пътя на упоритостта,

с воля и нравствена сила

човек се въздига!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напълно споделям изказана мисъл че:
    "Диадема съм на мисълта
    и короната на усилията,
    защото по пътя на упоритостта,
    с воля и нравствена сила
    човек се въздига!"
    Моите поздравления, Лидия!
  • Благодаря ти, Николай! Позитивният ти коментар ми вдъхва творческа енергия.
  • Много силен стих, дух и аура!
    Браво Лидия!
  • Така е! Без силата на самоконтрола, житейският ни път ще е блуждаещ и нецеленасочен. Благодаря ви, Емиле, Паленка!
  • Интересна образност за силата на човешката воля ни поднасяш, Лидия! Волята е качество на спокойният, уравновесен дух, и не всеки я притежава. Поздравления!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...