Oct 28, 2019, 7:52 AM

Волята човешка

  Poetry
1.5K 3 6

През стени гранитни

преминава волята човешка

и постига всяка своя цел!

 

И горда от това изрече:

Аз съм силата велика

и търпение в отсрочката!

Ще премахна тиранина обстоятелство

и ще го поставя на мястото на роба.

Ще детронирам силата на слабостта,

намирайки леглото си в гроба!

Ще облея всяка човешка душа

с упоритост, решимост и щение.

А вас, нерешителност и страх,

ще изпратя във вечно забвение!

А рогатата дума инат,

облечена в лъжливо съдържание,

не е моя посестрима.

И не ме бъркайте с нея,

защото е слабост, сила невзряща.

 

Моят път осветен е от разума,

и действията аз повелявам!

Водата клокочи, когато подгрявам я,

а безволието изпепелявам!

Диадема съм на мисълта

и короната на усилията,

защото по пътя на упоритостта,

с воля и нравствена сила

човек се въздига!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напълно споделям изказана мисъл че:
    "Диадема съм на мисълта
    и короната на усилията,
    защото по пътя на упоритостта,
    с воля и нравствена сила
    човек се въздига!"
    Моите поздравления, Лидия!
  • Благодаря ти, Николай! Позитивният ти коментар ми вдъхва творческа енергия.
  • Много силен стих, дух и аура!
    Браво Лидия!
  • Така е! Без силата на самоконтрола, житейският ни път ще е блуждаещ и нецеленасочен. Благодаря ви, Емиле, Паленка!
  • Интересна образност за силата на човешката воля ни поднасяш, Лидия! Волята е качество на спокойният, уравновесен дух, и не всеки я притежава. Поздравления!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...