28.10.2019 г., 7:52

Волята човешка

1.5K 3 6

През стени гранитни

преминава волята човешка

и постига всяка своя цел!

 

И горда от това изрече:

Аз съм силата велика

и търпение в отсрочката!

Ще премахна тиранина обстоятелство

и ще го поставя на мястото на роба.

Ще детронирам силата на слабостта,

намирайки леглото си в гроба!

Ще облея всяка човешка душа

с упоритост, решимост и щение.

А вас, нерешителност и страх,

ще изпратя във вечно забвение!

А рогатата дума инат,

облечена в лъжливо съдържание,

не е моя посестрима.

И не ме бъркайте с нея,

защото е слабост, сила невзряща.

 

Моят път осветен е от разума,

и действията аз повелявам!

Водата клокочи, когато подгрявам я,

а безволието изпепелявам!

Диадема съм на мисълта

и короната на усилията,

защото по пътя на упоритостта,

с воля и нравствена сила

човек се въздига!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напълно споделям изказана мисъл че:
    "Диадема съм на мисълта
    и короната на усилията,
    защото по пътя на упоритостта,
    с воля и нравствена сила
    човек се въздига!"
    Моите поздравления, Лидия!
  • Благодаря ти, Николай! Позитивният ти коментар ми вдъхва творческа енергия.
  • Много силен стих, дух и аура!
    Браво Лидия!
  • Така е! Без силата на самоконтрола, житейският ни път ще е блуждаещ и нецеленасочен. Благодаря ви, Емиле, Паленка!
  • Интересна образност за силата на човешката воля ни поднасяш, Лидия! Волята е качество на спокойният, уравновесен дух, и не всеки я притежава. Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...