28.10.2019 г., 7:52

Волята човешка

1.5K 3 6

През стени гранитни

преминава волята човешка

и постига всяка своя цел!

 

И горда от това изрече:

Аз съм силата велика

и търпение в отсрочката!

Ще премахна тиранина обстоятелство

и ще го поставя на мястото на роба.

Ще детронирам силата на слабостта,

намирайки леглото си в гроба!

Ще облея всяка човешка душа

с упоритост, решимост и щение.

А вас, нерешителност и страх,

ще изпратя във вечно забвение!

А рогатата дума инат,

облечена в лъжливо съдържание,

не е моя посестрима.

И не ме бъркайте с нея,

защото е слабост, сила невзряща.

 

Моят път осветен е от разума,

и действията аз повелявам!

Водата клокочи, когато подгрявам я,

а безволието изпепелявам!

Диадема съм на мисълта

и короната на усилията,

защото по пътя на упоритостта,

с воля и нравствена сила

човек се въздига!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напълно споделям изказана мисъл че:
    "Диадема съм на мисълта
    и короната на усилията,
    защото по пътя на упоритостта,
    с воля и нравствена сила
    човек се въздига!"
    Моите поздравления, Лидия!
  • Благодаря ти, Николай! Позитивният ти коментар ми вдъхва творческа енергия.
  • Много силен стих, дух и аура!
    Браво Лидия!
  • Така е! Без силата на самоконтрола, житейският ни път ще е блуждаещ и нецеленасочен. Благодаря ви, Емиле, Паленка!
  • Интересна образност за силата на човешката воля ни поднасяш, Лидия! Волята е качество на спокойният, уравновесен дух, и не всеки я притежава. Поздравления!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....