13 авг. 2013 г., 08:02

Вопъл 

  Поэзия
483 0 2

По древни пътища прашни

вървят кервани сенки ланшни.

Екот от стъпки юнашки...

Девици невинни, на дълги опашки...

Събития минали. Древни дела,

потънали в гъста, черна мъгла.

Отдавна забравена родова чест,

погребана в мъките на народа злочест,

тъй често лъган, предаван,

от чужди и свои изтезаван!

Как да възкръсне родово име?

Алчността на водачите как да простиме?

Как да запазим живота за утре?

Страх и гняв в душата тътне!

Клета моя, майко родна!

В сън дълбок потъна душата благородна!

 

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??