Вопъл

13 ago 2013, 8:02

Poesía

482 0 2

По древни пътища прашни

вървят кервани сенки ланшни.

Екот от стъпки юнашки...

Девици невинни, на дълги опашки...

Събития минали. Древни дела,

потънали в гъста, черна мъгла.

Отдавна забравена родова чест,

погребана в мъките на народа злочест,

тъй често лъган, предаван,

от чужди и свои изтезаван!

Как да възкръсне родово име?

Алчността на водачите как да простиме?

Как да запазим живота за утре?

Страх и гняв в душата тътне!

Клета моя, майко родна!

В сън дълбок потъна душата благородна!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2013-08-14T05:43:50+03:00

Може би, като излезем от моралната си кома и се заемем сами със себе си и делата си.
Helius (Елена Костадинова)

2013-08-13T21:05:52+03:00

Как да запазим живота за утре?
!!!