Вопъл
По древни пътища прашни
вървят кервани сенки ланшни.
Екот от стъпки юнашки...
Девици невинни, на дълги опашки...
Събития минали. Древни дела,
потънали в гъста, черна мъгла.
Отдавна забравена родова чест,
погребана в мъките на народа злочест,
тъй често лъган, предаван,
от чужди и свои изтезаван!
Как да възкръсне родово име?
Алчността на водачите как да простиме?
Как да запазим живота за утре?
Страх и гняв в душата тътне!
Клета моя, майко родна!
В сън дълбок потъна душата благородна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
