Aug 13, 2013, 8:02 AM

Вопъл

  Poetry
649 0 2

По древни пътища прашни

вървят кервани сенки ланшни.

Екот от стъпки юнашки...

Девици невинни, на дълги опашки...

Събития минали. Древни дела,

потънали в гъста, черна мъгла.

Отдавна забравена родова чест,

погребана в мъките на народа злочест,

тъй често лъган, предаван,

от чужди и свои изтезаван!

Как да възкръсне родово име?

Алчността на водачите как да простиме?

Как да запазим живота за утре?

Страх и гняв в душата тътне!

Клета моя, майко родна!

В сън дълбок потъна душата благородна!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...