Восъчно сърце
856
0
0
Онова сърце от восък,
дето го стопява любовта
и го прави жалък просяк,
чудо е, че цяло оцеля.
Чудо е съдбата в шепи
как го сбира и извайва пак
и да вярва после му нашепва,
да не се предава и да е смелчак.
А пък то все восъчно остава.
След всичките си рани от преди
не се научи да е камък
и в избора навярно не сгреши.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены
