knqza (Даниел Стоянов)
162 145
7 нояб. 2012 г., 22:33

Восъчно сърце 

  Поэзия
471 0 0

Онова сърце от восък,

дето го стопява любовта

и го прави жалък просяк,

чудо е, че цяло оцеля.

 

Чудо е съдбата в шепи

как го сбира и извайва пак

и да вярва после му нашепва,

да не се предава и да е смелчак.

 

А пък то все восъчно остава.

След всичките си рани от преди

не се научи да е камък

и в избора навярно не сгреши.

 

 

© Даниел Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??