Восъчно сърце

Онова сърце от восък,

дето го стопява любовта

и го прави жалък просяк,

чудо е, че цяло оцеля.

Чудо е съдбата в шепи

как го сбира и извайва пак

и да вярва после му нашепва,

да не се предава и да е смелчак.

А пък то все восъчно остава.

След всичките си рани от преди

не се научи да е камък

и в избора навярно не сгреши.