Восъчно сърце
849
0
0
Онова сърце от восък,
дето го стопява любовта
и го прави жалък просяк,
чудо е, че цяло оцеля.
Чудо е съдбата в шепи
как го сбира и извайва пак
и да вярва после му нашепва,
да не се предава и да е смелчак.
А пък то все восъчно остава.
След всичките си рани от преди
не се научи да е камък
и в избора навярно не сгреши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
