Врабче
Кацнало на вейка гола
с премръзнало краче ,
на високата топола
зъзне сивичко врабче.
Вън бушува люта зима
от зори до късен мрак ,
яростна , неукротима ,
вихри вдига , сипе сняг.
А врабчето трепери
клетото , от студ и глад
где трошичка да намери
в този снежен свят !
Гледаш мъничката птичка
и се питаш с тъжен глас :
"Как издържа таз душичка
в този януарски мраз ?"
Къде нощува ? Как живее ?
Без подслон , сама в света ,
а дали ще иззимее
да посрещне пролетта ?
Жално става ти в душата
за живота и нелек
сякаш птичката крилата
не врабче е , а човек !
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Томов Все права защищены
Страхотни сте
