Ernesto (Емил Томов)
6 10
4.02.2007 г., 15:48 ч.

Врабче 

  Поезия
4041 0 8

 

Кацнало на вейка гола

с премръзнало краче ,

на високата топола

зъзне сивичко врабче.

 

Вън бушува люта зима

от зори до късен мрак ,

яростна , неукротима ,

вихри вдига , сипе сняг.

 

А врабчето трепери

клетото , от студ и глад

где трошичка да намери

в този снежен свят !

 

Гледаш мъничката птичка

и се питаш с тъжен глас :

"Как издържа таз душичка

в този януарски мраз ?"

 

Къде нощува ? Как живее ?

Без подслон , сама в света ,

а дали ще иззимее

да посрещне пролетта ?

 

Жално става ти в душата

за живота и нелек

сякаш птичката крилата

не врабче е , а човек !

© Емил Томов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това стихотворение си е на поета Йосиф Петров, освен това е преписано неправилно, с доста грешки!
  • Страхотно е!
  • МНОГО МИ ХАРЕСА!
  • Благодаря ви приятели и го казвам защото ви чувствам наистина такива... Страхотни сте
  • Много ми допада стила ти.Сякаш е някаква песничка, а същевременно носи послания... особено финала А врабчетата не ги жали толкова, оцеляват
  • Хубав стих! По детски нежен!
    Браво!
    Добре дошъл !!!
  • Благодаря Аз често посещавам сайт-а ,но нещо мойте стихове все не ми се стуват достойни и чак днес се престраших да пусна 1 ...
    А ти имаш невероятни стихотворения ... Давай все така ...
  • Хареса ми стиха ти!!! Поздрави и добре дошъл!!!

    п.с. "БУшува".
Предложения
: ??:??