Между небето черно и ледената пръст
живее птица никому потребна,
а тя се нуждае от малко…
От малко топлина,
от малко обич,
и от един слънчев лъч.
Врабецът живее от трохите хляб,
дай ми трохичка от твоята любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добрин Добрев Все права защищены
Щастлив съм, че някой разбира и чувства емоциите, които съм вложил.
Влезе вътре в душата ми, в света ми и те разбирам толковааа добре наистина!!! Почувствах, че не съм сама, след като прочетох произведението ти!!!! Само ИСТИНСКОТО ИЗКУСТВО може да направи това, а него могат да го правят само красивите души!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!!!Мoите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!Много ми хареса!!!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
