Между небето черно и ледената пръст
живее птица никому потребна,
а тя се нуждае от малко…
От малко топлина,
от малко обич,
и от един слънчев лъч.
Врабецът живее от трохите хляб,
дай ми трохичка от твоята любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добрин Добрев Все права защищены
Щастлив съм, че някой разбира и чувства емоциите, които съм вложил.
Влезе вътре в душата ми, в света ми и те разбирам толковааа добре наистина!!! Почувствах, че не съм сама, след като прочетох произведението ти!!!! Само ИСТИНСКОТО ИЗКУСТВО може да направи това, а него могат да го правят само красивите души!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!!!Мoите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!Много ми хареса!!!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
