Между небето черно и ледената пръст
живее птица никому потребна,
а тя се нуждае от малко…
От малко топлина,
от малко обич,
и от един слънчев лъч.
Врабецът живее от трохите хляб,
дай ми трохичка от твоята любов.
© Добрин Добрев All rights reserved.
Щастлив съм, че някой разбира и чувства емоциите, които съм вложил.
Влезе вътре в душата ми, в света ми и те разбирам толковааа добре наистина!!! Почувствах, че не съм сама, след като прочетох произведението ти!!!! Само ИСТИНСКОТО ИЗКУСТВО може да направи това, а него могат да го правят само красивите души!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!!!Мoите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!Много ми хареса!!!nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
