Поръчай ми дълго кафе

в чаша от бял порцелан.

Да бъде горещо? Добре. 

С бучка захар? Нека са две.

До дъно, ще пия - на екс,

а ти ми разказвай за нас.

Вземи си от пресния кекс.

Да гледаш ли искаш? На глас?

Врачувай ми! Врачка не си,

но има какво да ми кажеш.

Рисуват по бели стени 

кафявите мой бъднини.

Я виж,тук отваря се яма,

а там се пробужда вулкан.

На дъното - седнали двама,

над тях е замрял океан...

Чети, разгадай ме докрай,

магьосници моя, мълви!

От ръба до външния край,

чети ме, дори да боли!