Врани
Врани
Не пиша аз за вас, проклети врани,
напразно взирате се в мойта плът,
не ме вълнуват ваш'те мелодрами.
и крясъците ви не ще ме спрат.
Не ще участвам в „брадъри“ и „ферми”,
сценарият за мен е глуповат,
за друго ще запазя свойте нерви,
не ще се впиша в вашия формат.
В гората ще избягам и в полето,
там вашето безсилие е факт,
аз още вярвам във това, което
от вас ще скрие моя малък свят.
Не сте в света единствените птици,
не е тъй страшен грозният ви грач,
все още има бели гургулици,
надежда има, има детски плач.
А вие с мърша ще се наядете,
ще отлетите и стопите в мрак,
защо ли трябваше да ме кълвете,
да ме уплашите май няма как.
23.11.2016 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Паничаров Все права защищены
