Врани
Врани
Не пиша аз за вас, проклети врани,
напразно взирате се в мойта плът,
не ме вълнуват ваш'те мелодрами.
и крясъците ви не ще ме спрат.
Не ще участвам в „брадъри“ и „ферми”,
сценарият за мен е глуповат,
за друго ще запазя свойте нерви,
не ще се впиша в вашия формат.
В гората ще избягам и в полето,
там вашето безсилие е факт,
аз още вярвам във това, което
от вас ще скрие моя малък свят.
Не сте в света единствените птици,
не е тъй страшен грозният ви грач,
все още има бели гургулици,
надежда има, има детски плач.
А вие с мърша ще се наядете,
ще отлетите и стопите в мрак,
защо ли трябваше да ме кълвете,
да ме уплашите май няма как.
23.11.2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Паничаров Всички права запазени
