13 дек. 2014 г., 19:26

Врата без ключ

847 0 18

 

Привидността - повърхност на стъкло

прикриващо издайните емоции.

Със непрозрачни мисли опаковало

браздата между злото и доброто...

 

Привидността - безвълново море,

а с гладни лапи дъното посяга

каквото може да си прибере.

(Излишното след време ще изплава...)

 

Привидността - уж всичко е наред

(за поглед отстрани и от високото)

Поръсени са раните със пепел,

под нея с остри зъби хапе болката...

 

Привидността - измамна и фалшива

врата без ключ, към друго измерение.

Капанът, в който падат без да искат

търсачите на чужди отражения...

 

Привидността - износената дреха

прикрила грешки, срам, и нерешителност.

В неравността на пулса на успеха -

последната черта е изравнителна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отстрани, от високото, под нея...
    Привидността... Без нея накъде?
    Усмивката - не винаги се смее..
    Небе ли е безкрайното небе?

    Поздравления, Доче!
    Щастлива Нова година ти желая!
  • Благодаря ви приятели! Дано новата година ви донесе желаното спокойствие,любов,пари и разбира се правилните думи.
  • Да, няма очила за привидността, само ерудицията я прихваща и оплита в подобен стих!
  • Браво! Много мъдро и докосващо!
  • привидността - удобна маска,
    един, непран отдавна бинт.
    тя - онова, което стряска,
    прикрива с ловък финт.
    и пак сме скрити и пригледни,
    макар, под нея да кървим -
    на гробищата, като за последно,
    пред нея ще се изравним.

    извинявай за мрачните редове, Доче...а исках само да ти пожелая весели празници, пък то какво стана(((

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...