13.12.2014 г., 19:26

Врата без ключ

845 0 18

 

Привидността - повърхност на стъкло

прикриващо издайните емоции.

Със непрозрачни мисли опаковало

браздата между злото и доброто...

 

Привидността - безвълново море,

а с гладни лапи дъното посяга

каквото може да си прибере.

(Излишното след време ще изплава...)

 

Привидността - уж всичко е наред

(за поглед отстрани и от високото)

Поръсени са раните със пепел,

под нея с остри зъби хапе болката...

 

Привидността - измамна и фалшива

врата без ключ, към друго измерение.

Капанът, в който падат без да искат

търсачите на чужди отражения...

 

Привидността - износената дреха

прикрила грешки, срам, и нерешителност.

В неравността на пулса на успеха -

последната черта е изравнителна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отстрани, от високото, под нея...
    Привидността... Без нея накъде?
    Усмивката - не винаги се смее..
    Небе ли е безкрайното небе?

    Поздравления, Доче!
    Щастлива Нова година ти желая!
  • Благодаря ви приятели! Дано новата година ви донесе желаното спокойствие,любов,пари и разбира се правилните думи.
  • Да, няма очила за привидността, само ерудицията я прихваща и оплита в подобен стих!
  • Браво! Много мъдро и докосващо!
  • привидността - удобна маска,
    един, непран отдавна бинт.
    тя - онова, което стряска,
    прикрива с ловък финт.
    и пак сме скрити и пригледни,
    макар, под нея да кървим -
    на гробищата, като за последно,
    пред нея ще се изравним.

    извинявай за мрачните редове, Доче...а исках само да ти пожелая весели празници, пък то какво стана(((

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...