13.12.2014 г., 19:26

Врата без ключ

855 0 18

 

Привидността - повърхност на стъкло

прикриващо издайните емоции.

Със непрозрачни мисли опаковало

браздата между злото и доброто...

 

Привидността - безвълново море,

а с гладни лапи дъното посяга

каквото може да си прибере.

(Излишното след време ще изплава...)

 

Привидността - уж всичко е наред

(за поглед отстрани и от високото)

Поръсени са раните със пепел,

под нея с остри зъби хапе болката...

 

Привидността - измамна и фалшива

врата без ключ, към друго измерение.

Капанът, в който падат без да искат

търсачите на чужди отражения...

 

Привидността - износената дреха

прикрила грешки, срам, и нерешителност.

В неравността на пулса на успеха -

последната черта е изравнителна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отстрани, от високото, под нея...
    Привидността... Без нея накъде?
    Усмивката - не винаги се смее..
    Небе ли е безкрайното небе?

    Поздравления, Доче!
    Щастлива Нова година ти желая!
  • Благодаря ви приятели! Дано новата година ви донесе желаното спокойствие,любов,пари и разбира се правилните думи.
  • Да, няма очила за привидността, само ерудицията я прихваща и оплита в подобен стих!
  • Браво! Много мъдро и докосващо!
  • привидността - удобна маска,
    един, непран отдавна бинт.
    тя - онова, което стряска,
    прикрива с ловък финт.
    и пак сме скрити и пригледни,
    макар, под нея да кървим -
    на гробищата, като за последно,
    пред нея ще се изравним.

    извинявай за мрачните редове, Доче...а исках само да ти пожелая весели празници, пък то какво стана(((

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...