Не трябваше да се обръщам назад
и да посягам към тази врата -
зад нея се крие човек непознат,
който всъщност почти съм обичала.
Той стои там, прикрит от мъглата,
и едва разпознавам чертите,
но сред тъмното свети душата
и ме дърпат навътре очите.
Още крачка и вече го стигам -
ще се пръсне сърцето ми спряло,
не е честно - защо го обичам,
та той разболя ме изцяло. ...