6.03.2008 г., 18:04 ч.
Врата към миналото
Не трябваше да се обръщам назад
и да посягам към тази врата -
зад нея се крие човек непознат,
който всъщност почти съм обичала.
Той стои там, прикрит от мъглата,
и едва разпознавам чертите,
но сред тъмното свети душата
и ме дърпат навътре очите.
Още крачка и вече го стигам -
ще се пръсне сърцето ми спряло,
не е честно - защо го обичам,
та той разболя ме изцяло. ...
и да посягам към тази врата -
зад нея се крие човек непознат,
който всъщност почти съм обичала.
Той стои там, прикрит от мъглата,
и едва разпознавам чертите,
но сред тъмното свети душата
и ме дърпат навътре очите.
Още крачка и вече го стигам -
ще се пръсне сърцето ми спряло,
не е честно - защо го обичам,
та той разболя ме изцяло. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Васка Мадарова Всички права запазени
Предложения
-
-
Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...
-
Не се научих да живея без сърце и да обичам просто от учтивост. Раздавам и пилея, с две ръце, ни сме...
-
Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
