17 янв. 2009 г., 10:26

Вратата

861 0 0

Затвори си очите, любими!
Остави сетивата да водят.
Очертай ми с най-нежните линии
дреха фина от страстни литони!

 

Взимай нежно гърдите ми в шепи
и отпивай божествена сладост!
Аз съм твоята горда богиня,
моят просяк си ти, ничком паднал.

 

Със ръцете обвий ми бедрата
и, достигнал вратата блажена
откъдето се ражда животът,
изненадващо дръзко влез в мене!

 

Не в утроба, в земята си влезнал;
обладал си богинята-майка.
Всичко старо за миг ще изчезне.
Ново време зачеваме. С вяра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....