Вратата
Затвори си очите, любими!
Остави сетивата да водят.
Очертай ми с най-нежните линии
дреха фина от страстни литони!
Взимай нежно гърдите ми в шепи
и отпивай божествена сладост!
Аз съм твоята горда богиня,
моят просяк си ти, ничком паднал.
Със ръцете обвий ми бедрата
и, достигнал вратата блажена
откъдето се ражда животът,
изненадващо дръзко влез в мене!
Не в утроба, в земята си влезнал;
обладал си богинята-майка.
Всичко старо за миг ще изчезне.
Ново време зачеваме. С вяра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
