Вратите между дните тихо шепнат
Вратите между дните тихо шепнат
Мечтаела за розово начало,
жена една се стапяше до залез...
Приличаше на скършено махало,
засмукан от невинно слънце палец.
В окото на старица се завихри.
В ръцете на любимия танцува.
В потоците на облаци затихна,
заплака и с въпроси се сбогува.
Тя искаше да бъде малка вишна,
сърцето да разцъфне във вселени
и болката да стане най-излишна,
да храни с плод жадуващи и бедни.
Усмихва се, на нищото врачува,
препуска до звездите и обратно.
Поиска да те вижда, да те чува,
бленуваше - за теб, да е приятна.
А дните бяха тънки като струни,
пристъпваше по тях страхът ѝ леден.
Сълзи с лица целуваха се лунни,
брояха дните свои - точно седем.
Поглеждат се - и заедно политат.
От нужда да се вземат тихо плачат.
Началото и краят се заплитат,
за миг прегръщат нота-пеленаче.
Началото е той, а тя е краят,
втъкали в шепа слънчеви извивки.
Мелодия на вятър ги поваля,
рисува мек дъждец и се усмихва.
© Йоана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Niki_art (Николай Василев)! И аз обичам да те чета! Хубава вечер и много вдъхновение!
-
Чудесен стих Йоана!.
Обичам да те чета! -
Много се радвам, че ви хареса. Дали времето ще го запази, е друг въпрос
vega666 (Младен Мисана), ако наистина виждаш нещо ново при мен, това е голям комплимент, тъй като пишеш много хубаво, а обикновено пишещият човек, особено хубаво пишещият, е по-критичен към четеното от него и умее по-добре да го възприема, поне такова е моето впечатление.
Ranrozar (Стойчо Станев), винаги се радвам на присъствието ти тук, автор, в чиито работи винаги има много топлина и красота.
За мен е достатъчен критерий вашето одобрение. Никога не съм търсила одобрение от много хора, а от хора, които имат особено специално отношение към литературата и я обичат, както и споделяне на интересни размисли. Да имате много вдъхновение и хубав ден! -
Чета отново и отново това стихотворение, продиктувано ти от високите поетични небеса, Йоана. Чувството, което изпитвам е неописуемо. Оставям си за непреходен спомен в паметта, както заглавието, така и този куплет-шедьовър:
"Поглеждат се - и заедно политат.
От нужда да се вземат тихо плачат.
Началото и краят се заплитат,
за миг прегръщат нота-пеленаче."
Това ще остане в съкровищницата на световната поезия. Обзалагам се! -
Харесва ми!
-
Каква поезия само. Феноменална!
В поезията съм от половин век, но само от теб мога да се уча на поезия.
Благодаря ти, Йоана!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
