1 апр. 2009 г., 06:53

Вратите на времето 

  Поэзия » Другая
1065 0 9

 

Проскърцаха пак вратите на времето -

мигът увисна в междучасие.

А колко, пич, боли студът...

Не знаеш? Нека ти разкажа...

Да кажем, съм в четвърти клас.

В четвърти.

На гости у Мария Фьодаровна  -

класна.

Зимата е мудна в началото -

снегът

със парцали

ни „гали".

Хижа „Приста" -

не знам кой я знае.

Една хижа, близо до Русе.

„Ще играете футбол, момчета?"

- Ще играем каквото кажете!

Сняг по пътя,

криви алеи...

Не живеем така

както искаме!

Сняг по пътя,

претоварен е много.

И бялото време

е

временно..

 

Да, бялото време.

Боядисани пейки.

Летят във небето

боядисани бъдеща.

 

Пътеките водят

към хижа „Приста" -

бяло пристанище

сред бялото Всичко.

 

Пием руски чай -

китайски няма.

(Бих почерпил днес с него

 Тутка Масларова.)

- Пионери ли сте?

- Пионери!

И тръгваме с раници

през бялата пустош.

Вятърът бие ме,

не издържам!

В лицето игли,

по тялото - рани.

„Хайде да спрем!

 Поне за малко!"

„Не се лигави, Ясене" - не я чувам.

„Хайде да спрем" - зад мен някой.

И се движим

в мъгливо очакване -

или ще замръзнем,

или...

пионери сме!

(Пионерски поне

де умрем!)

 

Пионерът, другарю, издържа  -

без вода ще държи

и без въздух!

Пионерът е враг

на човешките чувства -

ще замръзне в снега

за идеята!

 

Вятърът мрази.

Сняг във лицето.

Сибирска мъгла.

 Изстиваме!

 

Тя ми крещи:

„Върви напред!

Не го ли направиш,

ще те изключа!"

Ще ме изключиш ли, - мисля си, това е добре.

Дете съм и искам...

да съм дете!

 

Вятърът стихва

в тъжния автобус.

Лед и пустиня,

пионерски  НЕсиня,

пионерски неравна...

Ветер нет!

 

Пионерите се прибират

след тъжното равенство,

че сами са открили

 нещастие.

Че сами са желали

път към прогреса,

а прогресът е бил

вятърна мелница.

 

Не се сърдя, приятел

на Мария Фьодаровна.

Руско училище - дреме ми!

Сърдя се само

 на моето време...

А дали не се сърдя

на себе си...

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...С голямо удоволствие ще следя публикуванията ти!Сърдечни поздрави!...
  • Был объявлен ветер, но ветра нет
    ____
    а потом ...
  • И аз се сърдя на моето, Ясене, и на себе си даже, но времената не винаги зависят от нас... Да ти кажа честно болно ми е и на мен самата! За мечтите... превърнати в нещастия!
    Силен, замислящ стих!
  • „Не се лигави, Ясене"
    ...
    ,,Пионерът, другарю, издържа -
    без вода ще държи
    и без въздух!''

    Пионер!
    !!!

  • Дали... или... Знам само, че фанфарите бяха невинни, просто инструмент - "ехото на друго ехо"...
    Поздрави, Оливър.
  • клас, стани! клас, мирррно!
    ---
    чест и почитания, Ясене!

    п.п. ще се връщам...


  • no comment
  • Дами и господа(другарки и другари), на вашето внимание е henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)с поредния си високостойностен стих!

    Хенри, кеф ми е да съм тук!
  • Ох, оставих те за десерт, исках да ми е добре след прочита, а се натоварих тотално. Ако можех, само ако можех... щях да залича това време и тогава нямаше да срещам навсякъде децата на прехода, които го отнесоха заради всички. Честна пионерска Хенри! Още пазя червената връзка за да ми напомня и помня, помня, помня... за съжаление всичко помня.
    П.П. На Времето да, сърдита съм, но не мога да се сърдя на себе си, Хенри. Тук си най-замислящ, защото Времето създаде от нас недоволни и сърдити млади хора. Финала на стиха е... бе няма такава дума...
    Айде стига, че се отнесох много.
Предложения
: ??:??