Вратите на времето
Проскърцаха пак вратите на времето -
мигът увисна в междучасие.
А колко, пич, боли студът...
Не знаеш? Нека ти разкажа...
Да кажем, съм в четвърти клас.
В четвърти.
На гости у Мария Фьодаровна -
класна.
Зимата е мудна в началото -
снегът
със парцали
ни „гали".
Хижа „Приста" -
не знам кой я знае.
Една хижа, близо до Русе.
„Ще играете футбол, момчета?"
- Ще играем каквото кажете!
Сняг по пътя,
криви алеи...
Не живеем така
както искаме!
Сняг по пътя,
претоварен е много.
И бялото време
е
временно..
Да, бялото време.
Боядисани пейки.
Летят във небето
боядисани бъдеща.
Пътеките водят
към хижа „Приста" -
бяло пристанище
сред бялото Всичко.
Пием руски чай -
китайски няма.
(Бих почерпил днес с него
Тутка Масларова.)
- Пионери ли сте?
- Пионери!
И тръгваме с раници
през бялата пустош.
Вятърът бие ме,
не издържам!
В лицето игли,
по тялото - рани.
„Хайде да спрем!
Поне за малко!"
„Не се лигави, Ясене" - не я чувам.
„Хайде да спрем" - зад мен някой.
И се движим
в мъгливо очакване -
или ще замръзнем,
или...
пионери сме!
(Пионерски поне
де умрем!)
Пионерът, другарю, издържа -
без вода ще държи
и без въздух!
Пионерът е враг
на човешките чувства -
ще замръзне в снега
за идеята!
Вятърът мрази.
Сняг във лицето.
Сибирска мъгла.
Изстиваме!
Тя ми крещи:
„Върви напред!
Не го ли направиш,
ще те изключа!"
Ще ме изключиш ли, - мисля си, това е добре.
Дете съм и искам...
да съм дете!
Вятърът стихва
в тъжния автобус.
Лед и пустиня,
пионерски НЕсиня,
пионерски неравна...
Ветер нет!
Пионерите се прибират
след тъжното равенство,
че сами са открили
нещастие.
Че сами са желали
път към прогреса,
а прогресът е бил
вятърна мелница.
Не се сърдя, приятел
на Мария Фьодаровна.
Руско училище - дреме ми!
Сърдя се само
на моето време...
А дали не се сърдя
на себе си...
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
...С голямо удоволствие ще следя публикуванията ти!Сърдечни поздрави!...
-
Был объявлен ветер, но ветра нет
____
а потом ... -
И аз се сърдя на моето, Ясене, и на себе си даже, но времената не винаги зависят от нас... Да ти кажа честно болно ми е и на мен самата! За мечтите... превърнати в нещастия!
Силен, замислящ стих! -
„Не се лигави, Ясене"
...
,,Пионерът, другарю, издържа -
без вода ще държи
и без въздух!''
Пионер!
!!!
-
Дали... или... Знам само, че фанфарите бяха невинни, просто инструмент - "ехото на друго ехо"...
Поздрави, Оливър. -
клас, стани! клас, мирррно!
---
чест и почитания, Ясене!
п.п. ще се връщам...
-
no comment
-
Дами и господа(другарки и другари), на вашето внимание е henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)с поредния си високостойностен стих!
Хенри, кеф ми е да съм тук! -
Ох, оставих те за десерт, исках да ми е добре след прочита, а се натоварих тотално. Ако можех, само ако можех... щях да залича това време и тогава нямаше да срещам навсякъде децата на прехода, които го отнесоха заради всички. Честна пионерска Хенри! Още пазя червената връзка за да ми напомня и помня, помня, помня... за съжаление всичко помня.
П.П. На Времето да, сърдита съм, но не мога да се сърдя на себе си, Хенри. Тук си най-замислящ, защото Времето създаде от нас недоволни и сърдити млади хора. Финала на стиха е... бе няма такава дума...
Айде стига, че се отнесох много.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
