Вратите на времето
Проскърцаха пак вратите на времето -
мигът увисна в междучасие.
А колко, пич, боли студът...
Не знаеш? Нека ти разкажа...
Да кажем, съм в четвърти клас.
В четвърти.
На гости у Мария Фьодаровна -
класна.
Зимата е мудна в началото -
снегът
със парцали
ни „гали".
Хижа „Приста" -
не знам кой я знае.
Една хижа, близо до Русе.
„Ще играете футбол, момчета?"
- Ще играем каквото кажете!
Сняг по пътя,
криви алеи...
Не живеем така
както искаме!
Сняг по пътя,
претоварен е много.
И бялото време
е
временно..
Да, бялото време.
Боядисани пейки.
Летят във небето
боядисани бъдеща.
Пътеките водят
към хижа „Приста" -
бяло пристанище
сред бялото Всичко.
Пием руски чай -
китайски няма.
(Бих почерпил днес с него
Тутка Масларова.)
- Пионери ли сте?
- Пионери!
И тръгваме с раници
през бялата пустош.
Вятърът бие ме,
не издържам!
В лицето игли,
по тялото - рани.
„Хайде да спрем!
Поне за малко!"
„Не се лигави, Ясене" - не я чувам.
„Хайде да спрем" - зад мен някой.
И се движим
в мъгливо очакване -
или ще замръзнем,
или...
пионери сме!
(Пионерски поне
де умрем!)
Пионерът, другарю, издържа -
без вода ще държи
и без въздух!
Пионерът е враг
на човешките чувства -
ще замръзне в снега
за идеята!
Вятърът мрази.
Сняг във лицето.
Сибирска мъгла.
Изстиваме!
Тя ми крещи:
„Върви напред!
Не го ли направиш,
ще те изключа!"
Ще ме изключиш ли, - мисля си, това е добре.
Дете съм и искам...
да съм дете!
Вятърът стихва
в тъжния автобус.
Лед и пустиня,
пионерски НЕсиня,
пионерски неравна...
Ветер нет!
Пионерите се прибират
след тъжното равенство,
че сами са открили
нещастие.
Че сами са желали
път към прогреса,
а прогресът е бил
вятърна мелница.
Не се сърдя, приятел
на Мария Фьодаровна.
Руско училище - дреме ми!
Сърдя се само
на моето време...
А дали не се сърдя
на себе си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
