Престанах да тичам след мравките,
преборил пет вятърни мелници,
сготвих живота с подправките,
изсърбал последните делници…
Оскубах спонтанно косите си,
детето в мен май прохожда…
Сълзите са вредните примеси,
които безславно предвождах.
A някога бил съм порядъчен
и силен в моменти на слабост,
откраднал часовника пясъчен
от ръцете на мъдрата старост.
© Георги Георгиев Все права защищены