Престанах да тичам след мравките,
преборил пет вятърни мелници,
сготвих живота с подправките,
изсърбал последните делници…
Оскубах спонтанно косите си,
детето в мен май прохожда…
Сълзите са вредните примеси,
които безславно предвождах.
A някога бил съм порядъчен
и силен в моменти на слабост,
откраднал часовника пясъчен
от ръцете на мъдрата старост.
© Георги Георгиев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
