7 may 2010, 8:45

Вредни примеси

  Poesía
1.2K 0 4

Престанах да тичам след мравките,
преборил пет вятърни мелници,
сготвих живота с подправките,
изсърбал последните делници…

Оскубах спонтанно косите си,
детето в мен май прохожда…
Сълзите са вредните примеси,
които безславно предвождах.

A някога бил съм порядъчен
и силен в моменти на слабост,
откраднал часовника пясъчен
от ръцете на мъдрата старост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хм, още малко поздравления! Хареса ми!
  • Май отдавна не съм се отбивала при теб.
    Виждам, че доста си напреднал.
  • фен съм на всичко, което си написал!
  • Рамо да рамо с теб ги преборвам...дон Кихот! Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...