13 дек. 2013 г., 20:17

Време

418 0 0

                                            ВРЕМЕ

 

                         Две очи-душа на ангели

                         блясък на камбани и звън на съдби;

                         две очи-огледала дълбоки

                         на свойте човешки спомени.

 

                        Две очи-симфония от звуци

                        съвременни и стари;

                        две очи-копнежи нови

                        по несбъднати мечти.

    

                        Две очи-авангардно дръзки,

                        но промяна в тях лъчи,

                        две очи-авангардно нови;

                        съвременни и лоши.

 

                        Две очи-аз отговор търся!

                        Две очи-очакват ме сега!

                        Две очи-бъдеще венчаят!

                        Две очи-моя пристан свят мечтаят -

                        Дух, Душа и тяло на ангели крилати,

                        в две очи вглеждайки се търсят

                        отговори за дилеми на свойто ново време.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...