Време е
Сви се в сърцето мъгла,
призрачна, като спомен.
Тропа с краче. Би могла
да обича света вероломен.
Стича се смях и люти,
сякаш лук преобръща очите,
а в очите ми – аз и ти –
господари сме на мечтите.
Мокър, Септември тъжи.
Златен е в полумрака.
Всичките важни лъжи
нашата заповед чакат.
Всички са взели листа
от гората с вълшебните мисли.
Време е – имат гнезда,
а над тях - надвиснали истини.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Благодаря, Георги!
