30 сент. 2018 г., 12:11
Сви се в сърцето мъгла,
призрачна, като спомен.
Тропа с краче. Би могла
да обича света вероломен.
Стича се смях и люти,
сякаш лук преобръща очите,
а в очите ми – аз и ти –
господари сме на мечтите.
Мокър, Септември тъжи.
Златен е в полумрака.
Всичките важни лъжи
нашата заповед чакат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация