Sep 30, 2018, 12:11 PM

Време е

  Poetry » Love, Other
745 4 12

Сви се в сърцето мъгла,

призрачна, като спомен.

Тропа с краче. Би могла

да обича света вероломен.

 

Стича се смях и люти,

сякаш лук преобръща очите,

а в очите ми – аз и ти –

господари сме на мечтите.

 

Мокър, Септември тъжи.

Златен е в полумрака.

Всичките важни лъжи

нашата заповед чакат.

 

Всички са взели листа

от гората с вълшебните мисли.

Време е – имат гнезда,

а над тях - надвиснали истини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...