Сви се в сърцето мъгла,
призрачна, като спомен.
Тропа с краче. Би могла
да обича света вероломен.
Стича се смях и люти,
сякаш лук преобръща очите,
а в очите ми – аз и ти –
господари сме на мечтите.
Мокър, Септември тъжи.
Златен е в полумрака.
Всичките важни лъжи
нашата заповед чакат.
Всички са взели листа
от гората с вълшебните мисли.
Време е – имат гнезда,
а над тях - надвиснали истини.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Георги!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
