Кога реши и мен да ме презираш?
В ниското си паднала, в боклука.
Хареса ти подметките да ближеш,
плетеш интриги, иначе е скука...
Ехидният ти поглед се забива,
с усмивка лицемерничиш прекрасно.
Тя - злобата - отнякъде избива...
усмивката ми прави те нещастна.
Фалшива от главата до петите...
самочувствието с какво си храниш?
Загубила си, казваш, апетита...
ще вземеш и от злоба да отслабнеш.
Внимавай само, връща се накрая...
не чУпи стойки, крак да не изкълчиш!
За тебе моята врата затварям,
ходи пред други тежко да се пъчиш.