Време е за чистка!
685
0
0
Кога реши и мен да ме презираш?
В ниското си паднала, в боклука.
Хареса ти подметките да ближеш,
плетеш интриги, иначе е скука...
Ехидният ти поглед се забива,
с усмивка лицемерничиш прекрасно.
Тя - злобата - отнякъде избива...
усмивката ми прави те нещастна.
Фалшива от главата до петите...
самочувствието с какво си храниш?
Загубила си, казваш, апетита...
ще вземеш и от злоба да отслабнеш.
Внимавай само, връща се накрая...
не чУпи стойки, крак да не изкълчиш!
За тебе моята врата затварям,
ходи пред други тежко да се пъчиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
