Далече беше, но ето го, дойде - времето разделно за нас.
За нас, но отдавна е настъпил часът му, сетен за моето сърце.
Подем, далече от тебе да бъда и аз, зове ме.
Далече беше...там в дупката, сам Носферату, си седеше - там си и остани.
Далече на север - лед да те гори. Аноминос ти падри!
Настъпи време разделно и птиците ще отлетят  - душата ми, Либерта,
далече и сами на юг ще отлетят, за да гнездят.
Настъпи време разделно и камбаните ще звънят.
Корасон...корасон за тебе далече.
За мене и до мене бяло, сватбено венчило - зове ме!
Настъпи време, часът сетен от тебе да съм далече.
Веч* не боли ме.
Отца и сина, Светия дух - той, спаси ме.
С тебе бях, аморе мио, но ти с мене не беше. 
Мнимият Ралф де Прикасар, с амбицията болна остани си...
на собствения си шип, птицо самотна с гнила душа, прободи се! 
Вярна ти бях, Калиенте, и с дете дарих те, и това достатъчно - не, не ти беше.
Недостатъчно беше южният изглед, сърцето ти северно, да сгрее.
Далече...далече е сега сърцето ми от тебе!
На раздяла се плаче - моите сълзи да лея, не - за студения ти взор, не.
Не и за тебе!
Далече беше, но ето го, дойде и стене, часът му настъпи за тебе - 
времето разделно с тебе.
Фантазио за фантаста, Каспър, тръгни си, както и дойде -
с гръм и трясък от моето сърце, тръгни си!
Сам бъди си!
От север гледай, на юг камбаните ще звънят - сватбено, бялото, венчило за мене.
Либерта, вида ми ще се види, далече щом съм от тебе.
Сам остани си с леденото, северно сърце...сам за мене плачи и корасон, 
корасон  веч' в гърдите ти да стене.
Веч'... всякога и винаги далече беше от мене.
Време разделно дойде.
По пътя си ще отлетя към него, подем...Юга зове ме!

13.06.2023г.